Френските крайно десни и леви депутати се обединиха в сряда в исторически вот на недоверие към правителството, първи от 1962 г. насам, предизвикан от несъгласие с бюджета. Това слага край на правителството на Мишел Барние, което най-вероятно ще предизвика дълготрайна политическа криза във Франция.

Националното събрание, долната камара на парламента, гласува вота за недоверие с 331 гласа. Бяха необходими минимум 288.

Президентът Еманюел Макрон заяви, че ще изкара остатъка от мандата си до 2027 г. Той обаче ще трябва да назначи нов министър-председател, за втори път, след като парламентарните избори през юли конституираха силно фрагментиран парламент.

Консерваторът Барние, посочен през септември от Макрон, ще бъде премиерът с най-кратък мандат в съвременната френска република.

„Тъй като моята мисия като премиер може скоро да приключи, трябва да кажа: за мен е чест, че съм служил на Франция и французите с достойнство“, каза Барние в последната си реч преди гласуването.

„Този вот на недоверие… ще направи всичко по-сериозно и по-трудно. Това е, в което съм сигурен“, каза той.

Решаващото гласуване в сряда бе провокирано от яростна съпротива срещу предложения бюджет на Барние .

Националното събрание е силно фрагментирано, като нито една партия не притежава мнозинство. Състои се от три основни блока: центристите на Макрон, лявата коалиция Нов народен фронт и крайно дясното Национално обединение. И двата опозиционни блока, които обикновено не намират общ език, сега се обединиха срещу Барние, обвинявайки го, че налага мерки за строги икономии и не отговаря на нуждите на гражданите.

Прочетете още: Тръмп планира незабавно оттегляне на САЩ от СЗО

Изображение: Мишел Ойлер

АП