Ново проучване разкрива доказателства за масивни структури, един „изгубен свят” на дъното на Тихия океан.
Геофизици от ETH Цюрих и Калифорнийския технологичен институт (Caltech) направиха изненадващо откритие в дълбините на Тихия океан, което е „предизвикателство за сегашното ни разбиране за тектониката на земните плочи” и е „голяма мистерия” за изследователите.
Това са поредица от масивни структури в Земята, но относно тяхното местоположение според нашите познания „не би трябвало да съществуват“ там. Изследването, публикувано в списание Scientific Reports, използва модел с висока разделителна способност, за да изследва земната мантия и да идентифицира къде се разполагат тектоничните плочи, които са потънали надълбоко.
Досега геофизиците отриваха тектонични плочи, потънали в мантията на Земята, в зони, известни като зони на субдукция , мястото, където се срещат две тектонични плочи, като едната се плъзга под другата. В това изследване учените са открили масивни структури, които изглеждат като останки от потънали тектонични плочи и които „не са разположени там, където се очаква. Намират се далеч от границите на плочите, което е нелогично“.
По отношение на този „изгубен свят“, един от авторите на изследването, Томас Шоутен, докторант в Геологическия институт на ETH в Цюрих, казва: „Очевидно тези структури в мантията на Земята са много по-разпространени, отколкото се смяташе досега“.
Една от тези масивни структури се намира на дъното в западния Тих океан, място, където според настоящите ни познания за тектониката на плочите, този субдуциран материал не би трябвало да съществува, „защото е невъзможно да е имало зони на субдукция наблизо в новата геоложка история“.
Това откритие е енигма за учените, тъй като те не знаят със сигурност какъв от какъв материал е процеса и какви последствия би имал за вътрешната динамика на Земята: „Това е дилема. Новият модел с висока разделителна способност ни показва тези видове аномалии в мантията на Земята, но не знаем точно какви са те и от какъв материал са изградени моделите“, добавя Шоутен.
„Това може да е древен, богат на силициев диоксид материал, който е там от образуването на мантията преди около 4 милиарда години и е оцелял, въпреки конвективните ѝ движения, при които богатите на желязо скали се натрупват в продължение на милиарди години.”
Още по темата
БЮЛЕТИН Абонирайте се за бюлетина на Актуално за жената, за да получавате актуалните публикации.