869

Съдържание

Математическа формула установява, че колапс на цивилизацията може да настъпи през 2026 г.: Предстои ли на човечеството последното обратно броене?

Всяка година, когато календарът наближава последните дни на годината, медиите разпространяват прогнози за бъдещето на човечеството.

Баба Ванга и Нострадамус са пророческите гении, които най-често предизвикват вниманието. Прогнозите им често генерират фантастични спекулации, подхранвани от смесица от мистицизъм, наука и фолклор. Но отвъд тези екзотични предсказания, има математическа прогноза, която привлича вниманието. Според нея колапс на цивилизацията трябва да очакваме съвсем скоро – през 2026 г..

Това изследване е публикувано от научното списание Science през 1960 г.. Тази теория гласи, че колапс на цивилизацията може да се случи в петък, 13 ноември 2026 г.. Тъй като краят на годината чука на вратата, трябва да анализираме нейния произход валидност.

Проучването, което предсказва колапс на цивилизацията

През 1960 г. Хайнц фон Фьорстер, физик и кибернетик, заедно с Патриша Мора и Лорънс Амиот, разработват математически модел, фокусиран върху експоненциалния растеж на световното население. Проучването, озаглавено „Страшният съд: петък, 13 ноември 2026 г.“, предупреждава, че човечеството може да се изправи пред критична точка, при която социалните и екологичните системи ще се сринат поради невъзможността да поддържат нарастващото търсене на ресурси.

За разлика от други апокалиптични теории, които се фокусират върху природни бедствия, пандемии или войни, тази прогноза поставя хората в центъра на проблема. Изследователите твърдят, че тъй като населението продължава да се увеличава неконтролируемо, ще бъде достигната граница, при която нито технологичният напредък, нито наличните ресурси ще бъдат достатъчни за поддържане на глобалната стабилност.

След публикуването на това проучване глобалният свят се промени драматично. Днес повече от 8 милиарда души населяват планетата, като се очаква този брой да надхвърли 11 милиарда до края на 21 век. Въпреки че напредъкът в технологиите, селското стопанство и управлението на ресурсите са смекчили някои от ефектите от нарастването на населението, опасенията относно устойчивостта остават уместни.

Проблеми като изменението на климата, обезлесяването и замърсяването фиксират границите на способността на планетата да поддържа човечеството. Въпреки че математическите модели на фон Фьорстер и неговия екип не могат да се считат за абсолютни величини, тяхното основно послание за необходимостта от баланс между човешкия растеж и природните ресурси остава валидно.

Прочетете още: Коледните пости: какви са традициите, какво може да се яде и какво да избягваме

Пророчествата, които не се изпълниха (и уроците, които ни оставиха)

В историята много предсказания за края на света са се оказали грешни. От паниката „Y2K” през 2000 г. до неадекватните интерпретации на календара на маите през 2012 г., тези теории се провалят, защото се основават на субективни тълкувания или базисни грешки. Но всички те са предизвиквали размисъл и осъзнаване на предизвикателствата, пред които е изправено човечеството.

Случаят с изследването от 1960 г. е различен, защото не е буквално предсказание за края на света, а по-скоро предупреждение, основано на математически данни и анализ. Целта му не е да плаши, а да мотивира лидерите и обществото да вземат отговорни решения относно управлението на ресурсите и човешката дейност.

Тъй като 2026 г. е зад ъгъла, тези теории ни подканват да помислим как нашите действия днес могат да повлияят на утрешния ден. Въпреки че прогнозата на тримата учени от Харвард може да не се случи напълно, тяхното послание остава актуално: човечеството трябва да търси устойчив баланс, за да избегне бъдещ колапс на цивилизацията.

Така че, докато отпушвате шампанското и отброявате секундите до настъпването на новата година, може би е време да помислите отвъд празниците. В крайна сметка, ако историята на пророчествата ни учи на нещо, то е, че макар бъдещето да е несигурно, нашите решения могат да имат значение. И би трябвало да демонстрираме, че дори и най-мрачните прогнози могат да бъдат предотвратени от нашето поведение.