Теди Рузвелт обяви Панамския канал за „един от подвизите, на които хората от тази република ще гледат с голяма гордост“. Повече от век по-късно Доналд Тръмп заплашва да си върне водния път за същата република.
Новоизбраният президент осъжда увеличените такси, които Панама наложи за използване на Панамския канал, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Той казва, че ако нещата не се променят до встъпването му в длъжност, „ще поискаме Панамският канал да бъде върнат на Съединените американски щати, изцяло, бързо и без въпроси“.
Тръмп отдавна заплашва съюзниците си с наказателни действия с надеждата да спечели дивиденти. Но експертите и в двете страни са категорични: освен ако не влезе във война с Панама, Тръмп не може да си върне контрола върху канала, който САЩ се съгласиха да отстъпят през 70-те години.
Ето как се стигна дотук:
Какво е каналът?
Това е създаден от човека воден път, който използва поредица от шлюзове и резервоари в продължение на 82 километра, пресичайки Панама, за да свърже Атлантическия и Тихия океан. Той спестява на корабоплаването около 11 000 километра, които допълнително трябва да изминат, за да заобиколят Южна Америка до нос Хорн.
Според администрацията за международна търговия на САЩ каналът спестява на американския бизнес „значително време и разходи за гориво“ и позволява по-бърза доставка на стоки, което е „особено важно за нетрайни продукти и индустрии за доставка в определен срок“.
Кой построи Панамския канал?
Строителството на канал през Панама започва през 1880 г. от Фердинанд де Лесепс, който е създател преди това на Суецкия канал. Но след 9 г. борба със спецификата на панамската геология и тропически болести Лесепс фалира. Повече от 20 000 работници губят живота си през този период.
Към този момент Панама е провинция на Колумбия, която отказва да ратифицира последващ договор от 1901 г., лицензиращ интересите на САЩ да построят канала. В резултат на това Рузвелт изпраща американски военни кораби до атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на Панама. САЩ променят текстове в конституцията си, които им дават „правото да се намесват в Панама, за да възстановят обществения мир и конституционния ред“ когато стане независима държава.
Панама обявява независимост през ноември 1903 г. Скоро се подписва договор, позволяващ на ръководен от САЩ екип да започне строителството на Панамския канал.
Около 5600 работници са загинали по време на водения от САЩ строителен проект.
Защо САЩ вече не контролират канала?
Водният път е открит през 1914 г., но почти веднага фактори в Панама започват да поставят под съмнение валидността на американския контрол, резултат от което е н. нар. „борбата на поколенията“ за поемане на контрола му.
САЩ отмениха правото си да се намесват в Панама през 30-те години на миналия век. През 1970 г., когато административните разходи по поддръжката на Панамския канал рязко нарастват, Вашингтон започва преговори с Панама за отстъпване на контрола над водния път.
Администрацията на Картър преговаря с правителството на Омар Торихос. В крайна сметка двете страни решават, че най-добрият шанс за ратификация на договорите е да ги представят в Сената на САЩ – „Договор за постоянен неутралитет“ и „Договор за Панамския канал“.
Първият, който е временен, дава на САЩ правото да предприемат мерки, за да гарантират, че каналът функционира добре и е отворен и сигурен. Вторият гласи, че САЩ ще прехвърлят контрола над Панамския канал на 31 декември 1999 г., когато първият договор ще бъде прекратен.
И двата договора са подписани през 1977 г. и ратифицирани на следващата година. Споразуменията се спазват дори след 1989 г., когато американски войски влязоха в Панама, за да отстранят панамския лидер Мануел Нориега.
В края на 70-те години на миналия век, докато договорите се обсъждаха и ратифицираха, проучвания показаха, че около половината американци не са съгласни с решението да се отстъпи контрола върху Панамския канал. През 1999 г. обаче, когато собствеността върху канала е променена, обществените настроения в САЩ вече са различни.
Какво се случи от тогава?
Панамският канал се администрира от Панама по-ефективно, отколкото по време на САЩ – трафикът между 1999 г. и 2004 г. се увеличава със 17%. Гласоподавателите на Панама одобриха на референдум от 2006 г. план на правителството, предвиждащ голямо разширение на Панамския канал, за да може да приема по-големи и модерни товарни кораби. Ремонтите по разширяването продължиха 10 години, до 2016 г. и струваха повече от 5,2 милиарда долара.
Панамският президент Хосе Раул Мулино каза в неделя, че „всеки квадратен метър от Панамския канал принадлежи на Панама и това ще продължи да бъде така“. Той добави, че хората в неговата страна са разделени по някои основни социални и политически въпроси, „но когато става въпрос за нашия канал и нашия суверенитет, всички ние ще се обединим под панамския флаг“.
Цените на корабоплаването през Панамския канал се увеличиха поради сушата миналата година, която засегна шлюзовете на канала, принуждавайки Панама драстично да намали трафика на кораби и да повиши тарифите за използването му. Очакват се и бъдещи увеличения на таксите, тъй като предстоят подобрения по канала, за да отговоря на съвременните нужди на корабоплаването.
Мулино каза, че таксите за използване на канала „не са определени по прищявка“.
Хорхе Луис Кихано, който е служил като администратор на водния път от 2014 до 2019 г., каза, че всички потребители на канала подлежат на едни и същи такси, въпреки че те варират според размера на кораба и други фактори.
„Мога да приема, че клиентите на канала може да са недоволни от увеличението на цените“, каза Кихано. „Но това не им дава основание да обмислят да вземат контрол върху него.“
Защо Тръмп повдигна бъпроса?
Новоизбраният президент казва, че САЩ са „ограбени“ и „няма да го търпя“.
„Панамският канал беше даден на Панама и на народа на Панама, но има разпоредби – трябва да се отнасяте към нас справедливо. А те не се отнесоха с нас справедливо“, каза Тръмп за договора от 1977 г., с който според него САЩ „глупаво“ са преотстъпили канала.
Договорът за неутралитет дава на САЩ правото да предприеме мерки, ако работата на канала е застрашена поради военен конфликт, но не и да възстанови контрола си.
„Няма никаква клауза в споразумението за неутралитет, която да позволява връщането на канала“, каза Кихано. „От правна гледна точка няма начин, при нормални обстоятелства, да се възстанови територия, която е била използвана преди.“
Междувременно Тръмп не казва как може да изпълни заплахата си.
„Има много малко място за маневриране, ако САЩ не нахлуе за втори път в Панама, за да си възвърне контрола над Панамския канал“, казва Бенджамин Гедан, директор на Програмата за Латинска Америка в Международния център Woodrow Wilson във Вашингтон.
Гедан каза, че позицията на Тръмп е особено объркваща, като се има предвид, че Мулино е про-бизнес консерватор, който е „е предприемал много други инициативи, показващи уважение към отношения със Съединените щати“. Също така се отбелязва, че през последните години Панама значително се е сближила с Китай, което означава, че САЩ имат стратегически причини да поддържат приятелски отношения с централноамериканската нация.
Панама е партньор на САЩ за спиране на нелегалната имиграция от Южна Америка – може би най-големият политически приоритет на Тръмп.
„Ако възнамерявате да се карате с Панама по даден въпрос, – казва Гедан – не можете да намерите по-лош от този за канала.“
Още по темата
БЮЛЕТИН Абонирайте се за бюлетина на Актуално за жената, за да получавате актуалните публикации.